От Маслен Нос до Синеморец се простира тазгодишното Синьо лято. Молих се два щъркели да полетят и всеки ден обикалях гнездото, което се намира съвсвсем близичко до хотела ни Варната във Варвара. Беше важно да полетят, зашото бяха две големчки и добре гледани пилета, които подскачаха на около метър над родното гнездо, а датата за отлитане на ятото доста застрашително наближаваше. Вече си предсавях едва ли не как тези глупита, както бях започнака да ги наричам изкарват зимата на топло в хола ми. Тази година отидохме и до Дарданелите, които се намирт малко след желязното дърво. Имаше много скакалци. Толкова много, че ми се искаше да съм с дълъг панталон.

img_6387net

Тук на снимката сме дядо Коце, аз и бай Стефан, а за фон си имаме каменния Сфинкс, който гордо гледа небето и пази там, където реката се влива в морето.

sinemorets

img_7370

sfinks1

Tези две стихотворение чух от самия бай Стефан вървейки към Сфинкса.

На двадесет и пет

Строи ме рано Свободата:
“Хей, младши, я там по-отпред!”
И ето ги на две крилата,
едва на двадесет и пет!

Една зловеща единочка,
с легло от мокър, гол цимент
карцира хоризонта. Точка!
Едва на двадесет и пет!

И адът с гръм връз мен се свлече,
край мен се свечери отвред.
И никакви надежди вече
едва на двадесет и пет.

И въздухът тук даже плаче,
смразява устни кървав лед.
А крачат бесните палачи
към мойте двадесет и пет.

Връхлитат с бяс, отвред напират,
разстрелват ме без жал и ред.
А колко трудно се умира
на двадесет и пет!
1948, Пазарджишкия затвор


Молитва
На майките, които не дочакаха

Цяла нощ, бабинко, цялата
няма да вдигнеш вечерята,
с витата баница, бялата,
с гозбата пак неначената.

Цяла нощ, бабинко, цялата,
мрака ще гониш с клепачите,
цяла нощ, майчице, цялата,
мълком ще викаш орачите.

Буря зла, майко, отнесе ги,
зли антихристи затриха ги.
Страшна и гибелна есен е,
в твоите вопли нестихващи.

Чуй, как ридае връз тъмното
портата, длани разтворила.
Чак до петльово разсъмване
стъпки ще чуваш престорени.

В тая нощ в мъките блъсната,
майчице, страшно самичка си!
В тая нощ с вопли разкъсана!
Тая нощ!
Другата!
Всичките!
1952, Пазарджишкия затвор

Аз не обичам биографии, но този текст долу разкрива малко повече за прекрасния човек бай Стефан, който знае много за този и за някои други светове.

baistefan2

Стефан Георгиев Попстефанов е роден през 1923 в село Рашково, Ботевградско. Майка му е учителка. Баща му Георги Попстефанов е ляв земеделец, един от създателите на Единния фронт, след 9 септември 1944, по време на участието на БЗНС в коалиционното управление, е директор на ЖП милицията, но се обявява против създаването на “народния съд”, а през 1949 е изпратен в Белене и умира през 1952, дни след излизането си от лагера.
Стефан Попстефанов завършва гимназия в Кюстендил, а след това Школата за запасни офицери. На фронта е офицер в разузнаването на Бронираната бригада.
След войната в продължение на 4 години учи строително инженерство след като посъветван от баща си отказва предложението да замине в генералщабна академия в СССР. Член е на ръководството на академичната организация на БЗНС.
През лятото на 1947 Марин Ангелов го кани за организирането на Селска армия на свободата, но Стефан Попстефанов отказва, защото подозира провокация, която ще даде търсения повод за смазване на земеделското движение. През септември 1947 след разтурването на БЗНС е изпратен в лагера Куциян заедно с около 1000 членове на Земеделския съюз - депутати и ръководни дейци.
През януари 1948 е освободен от Куциян и без да спира в София, защото е следен какви контакти ще установи, се прибира на село. Там отново е арестуван. След 2 месеца следствие в Дирекция на милицията на Лъвов мост е осъден на 10 години затвор в процеса за Селската армия на свободата. Присъдата изтърпява в Пазарджишкия затвор.
Излиза от затвора през септември 1954. Владимир Свинтила, с когото се познават от лагера Куциян, изпраща негов разказ на Емилиян Станев, по това време шеф на отдел “Белетристика” в “Литературен фронт”, и той го кани на работа във вестника.
През септември 1955 “Литературен фронт” публикува стихотворения от младите поети Петър Алипиев, Стефан Поптонев и Стефан Георгиев (Стефан Г. Попстефанов). Това слага началото на полемика с в. “Отечествен фронт” и неговия главен редактор Владимир Топенчаров, които обвиняват “такива поети, които се изолират в стените на свои тясно лични едносложни чувства…, посвещават своите стихове на “мъртви кадънки”, на телеграфни жици, които си звънят на вятъра, на мирис на сено, на пънове в полето”, че “остават вън от нашата жива, сложна обществена действителност” и не пишат за “живите хора с техния най-велик стремеж, небивал досега човешки стремеж, социалистическият.”
За да го предпази от последствията на догматичните обвинения, главният редактор на “Литературен фронт” Славчо Васев изпраща Стефан Попстефанов като окръжен кореспондент на вестника в Бургас, откъдето трябва да изпраща един път седмично очерци за първенци в социалистическия труд. В Созопол, където е настанен в творческия дом на СБП, се запознава с бъдещата си жена. Работи и в строителството - язовирите Камчия, Мандра, Малко Шарково, ТЕЦ Варна, Девня. Литературен сътрудник е на в. “Черноморски фронт”, Бургас.
През 1984 Стефан Попстефанов е назначен за главен редактор на вестника на Малко Търново “Странджа”. Много от статиите му са посветени на природата на Странджа, на древните находки и старинните обичаи. Организира няколко експедиции за проучване на Велека и има голям принос за обявяването на Природен парк Странджа. И днес Стефан Попстефанов продължава да защитава природата на Странджа от апетитите на строителните предприемачи, които строят на брега на морето, унищожават дюни и тракийски могили. Тракийското златно съкровище, намерено през август 2006 в могила при устието на Велека, беше открито след като Стефан Попстефанов алармира, че собственик на хотелски комплекс в Синеморец срива могилата.

Стефан Попстефанов живее в Синеморец от 1987. Има син и дъщеря, с които поддържат семеен хотел - “Бай Стефан” - Синеморец. Стефан Попстефанов и синът му Георги организират обиколка с лодка по Велека и разкриват уникалната й природа на гостите си. “Няма дива природа, има диво човечество”, казва често бай Стефан.

Селска армия на свободата е създадена от младежи земеделци, които виждат въоръжената борба като единствена възможност на съпротива срещу отечественофронтовската власт. Организирана е след като организаторите на студентските протести срещу партийната намеса във висшето образование през пролетта на 1947 са изпратени в концлагер и след ареста на Никола Петков. Основен организатор е Койчо Коев, който преди 9 септември 1944 е партизанин в Средногорския отряд. Селската армия на свободата започва да създава сложна организационна структура: оперативни зони, бригади, дружини, отряди, групи, отделения и ядра (най-малката организационна единица от три члена). Централното ръководство се състои от Койчо Димов Коев - главнокомандващ, Асен Драгомиров - председател на Върховния административен съд, Стефан Стамов Стамов - върховен политически командир, Марин Радков Ангелов - върховен обвинител. Конспирацията е разкрита от Държавна сигурност преди да има реални действия. Процесът срещу 22 души от централното и окръжните ръководства на Селската армия на свободата се провежда през 1948. Подсъдимите получават тежки присъди. Койчо Коев като ръководител на организацията получава доживотна присъда.

maxalo

Бай Стефан се допитва до махалото за съществени неща като например на колко метра в морето е кефала и колко грама е. На другия ден сина му ще влиза с лодката в морето и Бай Стефан ще му каже каде е рибата. Както виждате няма никакви шашми и магии. Махалото се върти и казва с точност до грамове големината на рибата и местоположението й. За истинските хора, които имат приказка със земята и морето е важно да чеатат знаците и да се вслушват в гласовете.

Бяхме гости в дома на бай Стефан в дома му, а между приказките за съкровища, мистерии, пророчества и други светове се прокрадна така популярна и някак задължителна в почти всички разговори напоследък - 2012, а на другия ден 22 август се озовахме и на първата конференция на тема “2012 година – началото на Промяната”. Запознахме се с организатора на срещатаПавел Дойчев. Павел Дойчев – е бивш каскадьор и актьор, който преди няколко години се завърна от САЩ, където е получил първите си контакти с Космическия разум. В Америка, където бизнесът му преуспява, той получава послание да търси истина в Странджа. Всяко лято Павел е тук, в странджанското село Фазаново. Тук контактите му продължават и сега. Той сподели с присъстващите виденията си по време на медитация, част от които вече се сбъдват. В момента издателство “Психо” подготвя книгата му “До 2012 година остава малко време”.

Имаше и представители на редакцията на вестник “Психо”. Запознахме се и с много други приятни хора, като Галя от Бургас, която набързо в една от почивките ни направи кратък нумерологичен хороскоп. Истинско раздвижване на срещата се получи, когато следобед дойде Йорданка Николова от Стара Загора. Йорданка Николова е член-кореспондент на Международната академия по информатизация в Москва. Удостоена е със златна статуетка на Асоциация “Феномени” за контактьорско майсторство.

В продължение на години Николова е “таен съветник” на траколог №1 проф. Александър Фол. Тя е автор на четири книги, в които разгадава тайните на Космоса. “Съкровищата на тракийските царе” / Из дневника на Ченелинг кн.1 и 2 вече са събрани в ново преработено издание, “Съкровищата на тракийските царе” / Из дневника на Ченелинг кн.3, “Съкровищата на тракийските царе / Преходът започна /” Из дневника на ченелинг кн.4 - издател е Лаген Стара Загора. Книгите може да намерите в интернет книжарницата наХеликон.

580535z580689z